Котешката змия (Telescopus fallax) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространена в Югоизточна Европа и Близкия Изток. Достига обикновено 70-80 cm, 
максимално до 110 cm дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво-жълто, с 
напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на тясната 
вертикална зеница на окото, подобна на тази на котките, и поради пъстрото си тяло, 
напомнящо котешка опашка.^[1]

Котешката змия се среща по адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров, в
 Гърция, Македония и Източна Тракия, повечето острови в Източно Средиземно море, 
Дагестан, Задкавказието, Туркменистан, Северозападен Иран, Северен Ирак, източното
 крайбрежие на Средиземно море до Синайския полуостров в Египет. В България се 
среща в най-топлите южни райони на Югозападна България – в Санданско-Петричката 
котловина, където обитава каменисти припечни склонове, голи или обрасли с храсталаци. 
Сравнително най-многобройна е по вулканичния рид Кожух. Смята се, че през последните 
десетилетия е увеличила числеността си. Възможно е числеността ѝ да е била подценявана
 поради нощния ѝ начин на живот и по-редките срещи с човека в резултат на това.^[1]

Котешката змия снася в началото на лятото 6-9 яйца, от които в края на лятото се излюпват 
малките. Тя се храни с дребни гущери и гризачи, които умъртвява, използвайки две „оръжия“ – 
първо се увива около тях, за да ограничи движенията им, а след това ги умъртвява с 
отровата си. Отровните ѝ зъби са разположени в задния край на горната челюст, поради
 което за човека е напълно безопасна. Когато е застрашена, хапе, но общо взето е плашлива 
змия, която бърза да се скрие в случай на опасност.^[1]

Котешката змия е включена в Червената книга на България като рядък вид. Защитена е и
 Приложение II на Бернската конвенция. Дори само улавянето ѝ се смята за неотстранима 
щета върху природата.^[