Прочетен: 4553 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2007 10:56
Котешката змия (Telescopus fallax) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространена в Югоизточна Европа и Близкия Изток. Достига обикновено 70-80 cm,
максимално до 110 cm дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво-жълто, с
напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на тясната
вертикална зеница на окото, подобна на тази на котките, и поради пъстрото си тяло,
напомнящо котешка опашка.[1]
Котешката змия се среща по адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров, в
Гърция, Македония и Източна Тракия, повечето острови в Източно Средиземно море,
Дагестан, Задкавказието, Туркменистан, Северозападен Иран, Северен Ирак, източното
крайбрежие на Средиземно море до Синайския полуостров в Египет. В България се
среща в най-топлите южни райони на Югозападна България – в Санданско-Петричката
котловина, където обитава каменисти припечни склонове, голи или обрасли с храсталаци.
Сравнително най-многобройна е по вулканичния рид Кожух. Смята се, че през последните
десетилетия е увеличила числеността си. Възможно е числеността ѝ да е била подценявана
поради нощния ѝ начин на живот и по-редките срещи с човека в резултат на това.[1]
Котешката змия снася в началото на лятото 6-9 яйца, от които в края на лятото се излюпват
малките. Тя се храни с дребни гущери и гризачи, които умъртвява, използвайки две „оръжия“ –
първо се увива около тях, за да ограничи движенията им, а след това ги умъртвява с
отровата си. Отровните ѝ зъби са разположени в задния край на горната челюст, поради
което за човека е напълно безопасна. Когато е застрашена, хапе, но общо взето е плашлива
змия, която бърза да се скрие в случай на опасност.[1]
Котешката змия е включена в Червената книга на България като рядък вид. Защитена е и
Приложение II на Бернската конвенция. Дори само улавянето ѝ се смята за неотстранима
щета върху природата.[